Брайън Краус: Стресиращата част от актьорството е, когато не играеш
На българската аудитория той е прочут като Ричард от „ Завръщане в синята лагуна “ (1991) с Мила Йовович, Лео от „ Чародейките “ (1998) и Чарлс от „ Сомнамбули “ (1992). През 2024 година Брайън Краус бе част от специфичните посетители на кино-литературния фестивал „ Синелибри “.
Личният му живот е не по-малко забавен от този на огромния екран, а в това, което назоваваме вътрешен свят, бушува гама от страсти, неповторима сензитивност, пластове от емпатия, обич, мемоари, вяра и... увереност.
„ Новината “ е, че след престоя си в София, Брайън Краус е решен да отвори нова страница. И изборът няма да е елементарен за човек, който върви с еднообразно мощен размах през света на седмото изкуство, наедно с голфа, рисуването, колоезденето, спорта и безусловната настройка, че всичко е развой сред стадия на гъсеницата и пеперудата.
България 1 мин. НА ЖИВО: Десети опит за избор на ръководител на Народното събрание
Съдържание от сътрудници 3 мин. Фантастико груп с приз за най-щедър донор
България 2 мин. Годеницата на починалия водач капитан Венцислав Дункин роди момиченце
Тази заран 2 мин. Отново експанзия: Момчета нападнаха жена с увреждания, майка ѝ се опита да я отбрани
България 1 мин. Отново затварят прохода „ Петрохан “
Светът 2 мин. Разследват мистериозно заболяване, умъртвило десетки хора
Светът 1 мин. Издирват 13 души след проваляне на железопътна строителна площадка в бизнес център
България 1 мин. НА ЖИВО: Десети опит за избор на ръководител на Народното събрание
Съдържание от сътрудници 3 мин. Фантастико груп с приз за най-щедър донор
България 2 мин. Годеницата на починалия водач капитан Венцислав Дункин роди момиченце
Тази заран 2 мин. Отново експанзия: Момчета нападнаха жена с увреждания, майка ѝ се опита да я отбрани
България 1 мин. Отново затварят прохода „ Петрохан “
Светът 2 мин. Разследват мистериозно заболяване, умъртвило десетки хора
Светът 1 мин. Издирват 13 души след проваляне на железопътна строителна площадка в бизнес център Нарича себе си конфликтен, проблематичен и любопитен, с негласната спогодба, че този портрет се рисува в миг, когато не се усеща загубен, а търси просто една единствена дребна парченце от себе си. Играещ и търсещ по едно и също време, този характерен представител на „ Холивуд “ моделира основите на личното си бъдеще със забележителна умереност, още по-завидна поредност, чувство за изпълнен дълг и... заразяващ пълнозвучен смях.
Снимка: Даниел Димитров
Брайън Краус, в диалог с Даниел Димитров – за началото на кариерата си със „ Завръщане в синята лагуна “ и Мила Йовович, за филмовите обстановки в живота, за актьорските и житейските метаморфози, за DDP йогата, за спасението, което е намирал измежду феновете, и за съмнението по кой да поеме в този стадий от живота си. И още: Колко пъти след присъединяване в продукция си е казвал „ Имам потребност от кученце “. Възможно ли е американски артист да играе в уестърн, без да може да язди. Защо дефинира себе си като конфликтен и проблематичен.
Не мога да не стартира нашия диалог с един филм, който преди 33 години Ви носи доста фенове по целия свят, както и в България – „ Завръщане в синята лагуна “ (Return to the Blue Lagoon). Как Ви избраха за тази роля?
- О, благодаря Ви. Този филм беше събитие, което промени живота ми. Мисля, че по време на кастингите търсеха артисти, които да наподобяват на Кристофър Аткинс и Брук Шийлдс (Двамата играят в първата версия на кино лентата от 1980 година – бел..а.). Екипът бе обиколил Америка в търсене на копие на Аткинс. Бяха видели хиляди хора. Когато, най-сетне, аз се явих на прослушването, решението беше взето доста бързо. Тогава си споделих: О, Боже мой, наподобявам на Кристофър Аткинс (Смее се – бел. а.). Само седмица по-късно към този момент правехме пробни фотоси. Имах шанс, тъй като съм отраснал в Южна Калифорния. Бил съм избавител. Прекарвах времето си в океана, плувах от десетгодишен. Имах руса коса. Просто си паснах за ролята (Смее се – бел. а.).
Поддържате ли връзка с Мила Йовович?
- Не съм виждал Мила от доста години, евентуално от началото на 90-те... Знаете, че тя продължи да играе и направи невероятна кариера. Но изобщо не сме се засичали по-нататък...
Странно ли е, че се намирате в България? Повечето американци надали са чували за нашата страна...
- Не бих споделил необичайно. Но малко е необичайно, да.... Познавам американец, който прекарва известно време в България. Познавам и артист, който живее тук – Луис Мандилор. По-късно се срещнах със Станислава Айви (от екипа на „ Синелибри “ – бел. а.), когато тя беше в Лос Анджелис. От всички тях научих, че филмовата промишленост тук се разраства. Преди това се говореше за Румъния, а в този момент – за България. Освен това, съм чувал толкоз доста прелестни неща за София. Връщайки се в Щатите, си помислих, че някой ден, може би, някой ще ме наеме да вземам участие във филм там. След това получих покана да дойда на фестивала „ Синелибри “. По същото време имах ангажимент в Париж и всичко се случи по проект. Аз съм в потрес от това, което виждам, само че то ми харесва. Изненадата е доста приятна.
Той е и аржентинец, и испанец, и италианец, и американец, който владее шест езикаВъзможно ли е един американски артист да играе в уестърн, без да може да язди?
- Да. Можеш да бъдеш барман или доста други функции, в които не се постанова да бъдеш каубоят, яздещ кон. Бил съм в такива продукции, където хората споделят, че могат да яздят, само че се оказва, че не могат. Тогава се появяваш ти, засенчваш ги и става кофти (Смее се с глас – бел..а).
Случва ли се да попадате на кино обстановки в живота?
- Мисля, че има доста моменти в живота, в които се чувстваш като във филм. Миналата година синът ми беше блъснат от кола, до момента в който върви по тротоара. Когато отидох до местопроизшествието, имаше коли за спешна помощ, пожарни и полицейски коли, както и разрушената кола. Беше необикновено. Аз току-щу бях снимал филм, в който играя татко, чиято щерка е в сходна обстановка. И внезапно се оказах в действителната житейска обстановка. В оня миг бях в потрес, само че си спомних и за кино лентата. Имам възприятието, че като че ли изцяло преиграх обстановката... По-късно ми прищракна, че може би съм се държал прекомерно философски, в случай че шокът беше в действителност голям...
Колко пъти след присъединяване в продукция сте си казвал „ Имам потребност от кученце “?
- Знам за какво ме питате (Смее се – бел. а.). Заради един филм – Cyrus, когато споделям, че нуждая се от кученца и балони. По-късно, евентуално, два или три пъти съм си го повтарял, откакто се е случило нещо прочувствено, изтощително и тъмно. Имам потребност от кученца, балони, благополучие. И от Мики Маус (Смее се с глас – бел. а.).
Следващият логически въпрос е имате ли кученце, или по-скоро – какъв брой кученца имате? Или още по-точно – какъв брой кученца би трябвало да имате?
- (Смее се – бел. а.) Би трябвало да имам доста. Но към този момент нямам нито едно. Имах две, които си отидоха. Бих желал да имам, само че е мъчно. Аз не съм фамилен сега. Синът ми порасна. Трудно е да си уединен родител на куче. Това е огромна отговорност. Но, както споделих, би трябвало да имам няколко...
Нямате нито едно кученце, значи, актьорската специалност не е толкоз стресираща?
- Не е. Но може да бъде. Мисля, че стресиращата част от актьорството е, когато не играеш. В паузите сред обособените задължения. Знаеш, че си завършил с един план, само че не знаеш кой ще е идващият... Така че стресът идва от терзанието дали ще работиш още веднъж – и тъкмо в тези моменти доста хора изпадат в безпокойствие и напрежение.
Тя е приета за един от най-хубавите откриватели и биограф на обвързвания и с България френски публицист Ромен Гарѝ„ Основното са феновете, Брайън. Всичко, което правиш – да, ти играеш роля след роля, само че главното са феновете. И ти би трябвало да им се отплащаш “.
Кога осъзнахте смисъла на тези думи?
Продължи да четеш




